RSS

Архив на категория: Military/Военни

Восток Амфибия „снайпер“ SE 420333S

 

 

 

Tissot Antimagnetique cal.27-23 (1936-49)

DIGITAL CAMERA

DIGITAL CAMERA

DIGITAL CAMERA

Изключително запазен часовник от военните години. Механизмът е известния 27.

DIGITAL CAMERA

DIGITAL CAMERA

DIGITAL CAMERA

Vintage Tissot Antimagnetique from the WWII years. Cal. 27 (produced petween 1936 and 1949)

 

Писмо от непознато съветско другарче…

DIGITAL CAMERA

DIGITAL CAMERA

DIGITAL CAMERA

DIGITAL CAMERA DIGITAL CAMERA

DIGITAL CAMERA

DIGITAL CAMERA

DIGITAL CAMERA

DIGITAL CAMERA

DIGITAL CAMERA

DIGITAL CAMERA

DIGITAL CAMERA

DIGITAL CAMERA

DIGITAL CAMERA

DIGITAL CAMERA

DIGITAL CAMERA

DIGITAL CAMERA

DIGITAL CAMERA

DIGITAL CAMERA

DIGITAL CAMERA

DIGITAL CAMERA

DIGITAL CAMERA

Първообраза / Тhe prototype

черная2

 

 

Восток Амфибия 2209 „Бочка“ / Wostok Amphibian 2209 „Tonneau“

DIGITAL CAMERA

През 1967г. Чистополският часови завод (ЧЧЗ) започва производството на часовник с водоустойчивост 300м.  Механизмът е 18 камъков 2209, корпусът – от неръждаема стомана, стъклото – с 3 мм. дебелина. Часовникът е разработен за Военноморския флот на СССР.

DIGITAL CAMERA

Този часовник е напълно автентична Амфибия от първото поколение „Бъчвички“ (рус. Бочки).

Характерните особености:
– Матов корпус с леко набраздяване от центъра към периферията
– Базелът с 15-30-45 – единственият базел, използван при „бочки“те
– Маркерите са от нанесен ръчно лумонофор
– Часовата стрелка е във формата на буквата Ф (използвана само в първите амфибии с ръчно нанесени маркери)
– Коронката е с леко изпъкнал профил
– Маркирана дълбоководност на капака

DIGITAL CAMERA

С годините Амфибията се налага като култов часовник за водолази – от военни професионалисти до любители – гмуркачи. През 2007г. по случай 40 години от пускането на модела, Чистополския завод създава юбилейна серия „Амфибия 1967“, която представлява homage на първата „бочка“ в съвременно изпълнение с 31-камъков автоматичен механизъм.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Представям часовника заедно с vintage – оборудването за леководолазен спорт, който ползвам и до днес.

 

Восток Командирские Заказ… ген.лейт. Желязков / Wostok Komandirskie Lt.gen.Jelyazkov


Восток Командирские, Заказ МО СССР
мех.2234
Au
Чистополски часови завод
СССР
80-те г. на XXв.

Съдейки по надписа на капака, часовникът (или поне капакът му) е бил подарен на Ж.Н. Желязков от командването на ВВС ПВО на СССР през 1987г. След известно проучване мога да предположа, че става дума за

Ген.лейт. Желязко Нанев Желязков – „Железния“, военен пилот първи клас, заслужил летец на НРБ. Роден през 1926г. Желязков е първият български пилот летял на свръхзвуков самолет (Миг19) през 1957г. Един от най-висшите генерали от ВВС на НРБ. Ж.Желязков служи последователно като първи командир на 25 изтребителен авиополк – Граф Игнатиево, командир на 10 авиодивизия, началник на ВВВУ „Г. Бенковски“, зам.командващ ВВС и ПВО. Офицер с 49-годишна активна служба, 40 от които на длъжност командир на авополк или по-висока. Летял на 19 вида бойни самолети. 3800 летателни часа.

Wostok Komandirskie („Зaказ“ – by order of MD)
cal.2234
Au
Tchistopol Watch Factory
USSR
80-es

According to the inscriprion, this watch (or at least the lid) was awarded by tge Airforce commandment of USSR to lt.gen.Jelyazkov (b.1926) – a first class jet-pilot of People’s Republic of Bulgaria, he first one who flew on an ultra-sonic jet Mig 19, commander of regiment, division, airforce school, deputy commander of PRB’s Airforce.

Архивни снимки: krile.net и Летище Долна Митрополия (Facebook)

 

Юбилеен Восток и значки по случай Деня на победата /Commemorative Wostok and badges for V-Day

Восток от серията Командирские, произведен за ветерани от Втората световна война. Връчван е през 1985г. по случай 40-годишнината от победата. Часовникът е в състояние mint

Колекция значки, посветена на кръгли годишнини от победата на СССР във Втората световна война. Значките са традиционно средство за отбелязване на различни събития, широко използван в пропагандата на социалистическия блок в годините на Студената война.

Wostok from the Komandirskie type, produced for veterans of WWII. It was awarded in 1985, to commemorate the 40-th anniversary of USSR’s victory. Mint condition.

 

Collection of Soviet commemorative badges, dedicated to jubilee anniversaries of USSR’s victory over Germany and the 9-th of May. Badges are traditional mean to commemorate history, widely used by Eastern block propaganda during the Cold War.

 

Komandirskie Tank / Командирские танкови войски – Заказ МО СССР

Илюстрирам този класически Командирские за бронетанковите войски, Заказ МО СССР с едно вълнуващо описаниена на танкова атака. Поздрав за всички дребосъци, служили на бронирани машини!

— Ставай, старши лейтенант. Чакат ви големи дела. — но веднага съобрази, че както съм сънен, не ми е до шеги и затова смени тона и кратко обяви: — Бойна тревога!
Приготвих се за три минути и половина: одеалото — настрана, панталоните, чорапите, ботушите. Гимнастьорката — отгоре, без да я закопчавам, това може да стане и в движение. Остава да стегна портупея на последните дупки, командирската чанта — през рамо и фуражката на главата си. С ръба на дланта — по козирката: съвпада ли кокардата с линията на носа ми. Край на приготовленията, И бегом напред. Пистолета си ще грабна от огромната каса при входа на полка. А вещевата ми торба, комбинезонът и шлемът се съхраняват винаги в танка. Бегом по стълбите надолу. Ех, да можеше да мина през душа и да дръпна един бръснач по бузите. Но нейсе. Бойна тревога! Тъмноносият ГАЗ-66 вече е почти пълен. Всички са млади офицерчета, а куриерите им — и от тях по-млади. А на небето звездите вече гаснат. Отиват си тихо, без да се сбогуват, както си отиват от живота ни хората, спомените за които тревожат със сладка болка грубите ни души.
Тичам покрай колоната машини към ротата си. А командирът на полка псува някого, колкото сила има. Началникът на щаба на полка се кара с командирите на батальоните, надвиква стотиците двигатели. Тичам. И другите офицери тичат. По-бързо, по-бързо. Ето я и нея, ротата ми. Три танка — първи взвод, три — втори и още три — трети.. А командирският ми танк е напред. Цялата десятка е на мястото си. И вече чувам всичките си десет двигателя. Отличавам ги от общия рев. Всеки двигател си има свой нрав, свой характер, свой глас. И при нито един няма фалш.
Като начало не е лошо. Пред танка си увеличавам темпото, рязко скачам и по наклонения преден броневи лист изтичвам към купола. Люкът ми е отворен и радистът ми протяга шлема, вече свързан към вътрешната връзка. Шлемът ме пренася от грохота и рева навън в света на тишината и спокойствието. Но наушниците мигновено оживяват, разрушавайки крехката илюзия за тишина. По вътрешната връзка (иначе би трябвало да ми крещи в ухото) седящият до мен радист ми докладва последните указания. Все дреболии. Аз го прекъсвам с главния въпрос: война или учения? Че кой го знае — вдига рамене.
*
Вселената на две реже гърдестият ми танк и онова, което е било цяло, на две става. Прелитат отляво и отдясно малки горички. Вътре грохотът е адски. На коленете ми е картата. И много неща се изясняват. Дивизията е хвърлена в пробив и стремително се придвижва на Запад. Само дето не е ясно противникът къде е. Картата нищо не говори за това. И по тази причина две десетки роти летят пред дивизията — и моята е сред тях. Като разперени пръсти на ръката са. Задачата им е да напипат най-уязвимото място в отбраната на противника, където командирът на дивизията да стовари хилядатонният си юмрук.
*
— Рота! — крещя. — Ракетна батарея! За бой… Напред!
А моите момчета си знаят как да се справят с ракетни батареи. Първият взвод, изпреварвайки ме, се разпръсва в бойна линия. Вторият, увеличавайки рязко скоростта си, отива надясно — буци кал хвърчат от веригите му, понася се напред. Трети взвод минава и обхваща по огромна дъга батареята вляво.
Скорост! — дера се. А механик-водачите го знаят и без мен.
Знам, че сега десният крак на всеки от тях е забит в бронирания под, натискайки до край педала. Затова двигателите завиха непокорно и опърничаво. Затова е този рев. И затова пушекът е непоносим: горивото в двигателите не успява напълно да изгори и страшната тяга на газа го изхвърля през отворите на ауспухите.
— Прекратявам разузнаването..,квадрат…13-41… стартова позиция… приемам боя… — Моят радист-пълнач крещи в ефира нашето може би последно послание. Ракетните поделения и щабовете на противника трябва при първа среща да се атакуват от всеки, без каквато и да е команда, каквито и да са шансовете, на всяка цена.
*
Четиридесеттонната грамада на летящия напред танк трепна. Стволът на оръдието отлетя и изплю звънтяща задимена гилза. И веднага, следвайки командирското оръдие, залаяха и останалите. А пълначът вече хвърли втори снаряд в пълначното устройство.
— Скорост! — крещя аз.
Калта от веригите бълва като фонтан. Тракането на веригите е по-силно дори от оръдейния грохот. Пак щракване в шлемофоните — мерачът пак натиска спусъка. И отново не чуваме собствения си изстрел. Само оръдието се дръпна с гърч назад, само гилзата страшно звънти, сблъсквайки се с отбиващото устройство. Чуваме изстрелите само на съседните танкове. А те чуват нас. И тези оръдейни изстрели шибат моите доблестни азиатци, сякаш с камшик между ушите. И те озверяват. Сега мога да си представя всекиго от тях. Мерачът на пети танк между изстрелите гложди от възторг гуменото уплътнение за челото на прицела. Това го знаят не само в ротата, а и в целия батальон. Не е хубаво. Отвлича го от наблюдаването на обстановката. Затова едва не го преместих като пълнач. Но пък много точно стреля, нехранимайкото. Командирът на осми танк винаги носи със себе си брадва и когато оръдието му се задавя от бързата стрелба, той удря с тъпата й страна по бронята. А командирът на трети танк миналия път включи радиостанцията на предаване и забрави да я изключи, та заглуши цялата връзка на ротната мрежа. И цялата рота го слушаше как скърца със зъби и вие като вълк.
— Мачкай! — шепна аз. И радиовълните разнасят шепота ми на тридесет километра, сякаш прошепвам думата право в ушенцето на всеки от моите мили свирепи азиатци. — Мачка-а-а-ай!
А в ушите — щракване и гилзата отново звънти. Упоителен е ароматът на стреляните гилзи. Който вдишва тази отрова, той озверява сладострастно. Мачкай! От грохота, от необикновената мощ, моите танкисти са опиянели. И вече никаква сила не ще ги задържи. Ето и механик-водачите на всички танкове са като отвързани. Дърпат с грубите си ръчища лостовете, мъчат машините си, гонят ги, непокорните, направо към ада.
*
Бронираната машина е нежно същество. Но почувства ли могъщ ездач върху себе си, ще озверее и тя. И ще се понесе в галоп по граничните камъни, по пътищата на хилядагодишните дъбове, из дупките и ямите. Не се страхувай да не скъсаш вериги, не се страхувай, че ще изпочупиш торсионите. Дърпай и мачкай и танкът ще те понесе като птица. Той, танкът, също се опива от боя. Той е роден за бой. Мачкай!
*
— Рота, боеви отбой! Вляво на поляната повзводно, марш!
Моят механик-водач дърпа вбесен левия лост почти до край така, че танкът с цялата си маса почти се преобръща надясно, чупейки една красива бреза. Механик-водачът майсторски прехвърля предавките с има-няма секундна пауза, стигайки мигновено до най-горната, устремява през храстите и дълбоките ями бронирания динозавър право към поляната, завива ловко и намалява оборотите почти до нула, от което машината замира на място, изхвърляйки ни далеч напред, като самолет при внезапно спиране в самия край на стартирането. Останалите танкове един след друг се измъкват от гората с разочаровано ръмжене и, треперещи от спирачките, се строяват в отчетлива линия.
— Разреди! Оръжието за оглед! — подавам команда и изтръгвам шнура на шлемофона от контакта, а пълначът изключва цялата връзка с едно превключване.
*
Стоя, а наум пресмятам плюсовете и минусите — за какво могат да ме похвалят, за какво — да ме накажат: ротата започна излизането си от парка осем минути преди срока — за това хвалят, за това ротният командир понякога може и със златно часовниче да се сдобие.

*
Често се случва така — пляснат дивизията с камшика на бойната тревога, излезе тя сред простора и хайде — обратно. В това има дълбок смисъл. Така се изработва навикът. На истинското задание дивизиите ще тръгнат както на обикновено учение — без емоции. И същевременно противникът губи бдителността си. Съветските дивизии излизат често и внезапно от военните си градчета. Противникът престава да реагира на това.
Пътищата са задръстени с танкови колони. Ясно е, че са дали отбой на цялата дивизия едновременно. Кой знае колко дивизии са били вдигнати днес по бойна тревога и колко от тях сега се връщат във военните си градчета! Може само нашата дивизия да е, може да са три дивизии, а може — и пет. Кой знае, може и сто дивизии едновременно да са вдигнали.
Край портала на военното градче свири оркестър.
Командирът на нашия полк, бащицата, стои на танк — посреща колоните си. Погледът му е опитен, придирчив. Достатъчен му е един поглед, за да оцени ротата, батареята, батальона и техните командири. Настръхват командирите под оловния му поглед. Як мъжага е той, портупеят му е закопчан на последните дупки, едва го обхваща. А краищата на исполинските му ботуши са резнати отзад — по друг начин не може да вкара могъщите прасци. Юмрукът му е като чайник. И с този чайник той маха на някого. Сигурно на командира на трети мотострелкови батальон, чиито бронетранспортьори сега се вмъкват в лакомото гърло на портала. Ето, минометната батарея на този батальон мина през вратата и сега е мой ред. Командирите на всички танкове ловят погледа ми. А аз отново се обръщам рязко напред, отмятам дясната си ръка към черния шлем и командирите на всичките останали девет танка отчетливо повтарят този древен военен поздрав.
Командирът на полка все още крещи нещо ядосано и застрашително подир колоната на трети батальон и най-после обръща свирепия си поглед към моята рота. Горска горило, главатарю разбойнически, кой може да издържи твоя поглед? Когато срещам погледа му, аз неочаквано и за самия себе си решавам да издържа на този многотонен поглед. А той разтвори грамадния си юмрук и широката му като лопата длан се вдигна към козирката. Бащицата не на всеки поздрав с поздрав отговаря. Хич не го очаквах. Стреснах се, запремигах. Танкът ми вече премина покрай него, а на мен главата ми обърната назад — гледам командира. А той взе, че ми се усмихна, физиономията му е черна като негатив и затова белозъбата му усмивка се вижда от цялата ми рота и сигурно от гаубичната батарея, която е след мен и която сега ще поздравява с юмручището си.
*
Какво трябва да се направи най-напред след завръщането на бойната машина в парка? Правилно. Тя трябва да бъде заредена. Изправна или изпочупена, но заредена. Кой знае кога ще бъде обявена новата тревога? Всяка бойна машина трябва всеки момент да бъде готова да повтори всичко отначало. Затова и паркът отново бръмчи. Стотици машини се зареждат едновременно. На всеки танк му е необходим минимум по тон гориво. И бронетранспортьорите гълтат много. Пък и артилерийските влекачи. Трябва да се заредят и всички транспортни машини. Веднага трябва да се попълни боезапасът на всички бойни машини. Танковите снаряди са по тридесет килограма единият. Докараха стотици. Всяка двойка снаряди е в сандък. Всеки сандък трябва да се свали от транспортната машина. Да се извадят снарядите. Да се свали опаковката на всеки от тях. Всеки да се почисти, да му се махне заводската защитна смазка и да се вкара в танка. И патроните са също в сандъци. По осемстотин и осемдесет парчета във всеки. Патроните трябва да се поставят в лентите. В картечната лента има 250 патрона. После лентите трябва да се заредят в магазина. Във всеки танк има по 13 магазина. Сега трябва да бъдат събрани всички изстреляни гилзи, да се поставят в сандъци и да се предадат в склада. Цевта ще чистим по-късно. Целият взвод за всяка танкова цев по ред — по много часове всеки ден, като повтаряме почистването много дни. Сега засега е необходимо цевите да се напълнят с масло. Идва вече ред да се измият танковете. Това е грубо измиване. Основното миене и почистването ще са по-късно. А сега вече войниците трябва да се нахранят. Днес нямаше обяд и затова ще е заедно с вечерята. А след вечерята всички отиват на техническото обслужване. До сутринта всичко трябва да бъде проверено: двигателите, трансмисиите, окачването, ходовата част. Където е необходимо, да се сменят звена от веригата. В четвърти танк е счупен торсионът на левия борд. В осми — обръщащият редуктор не е в ред. А в първа танкова рота два двигателя наведнъж ще сменят. А на сутринта ще започне общото почистване на цевите. За да бъде готово всичко! Ще ги смачкам!
Паркът гърми. През портала един влекач тегли разбит бронетранспортьор. Изстреляните гилзи дрънчат. Бучат огромните „Урали“, препълнени догоре с празни снарядни сандъци. Електрозаваряването хвърля искри за поздрав. На сутринта всичко трябва да блести и да сияе. А засега — мръсотия, мръсотия наоколо, шум и грохот, като на голям строеж. Не можеш да различиш войника от офицера. Всичките са в комбинезони, всички са мръсни, всички псуват. И сред този хаос върви старши лейтенант Суворов.

А оттатък стената на парка е цялото военно градче. Кестените — трима души да ги обхванат. Новобранците крещят някаква песен високо, но нестройно. Стараят се, но не ги бива още. Един смелчага ефрейтор отвреме навреме им крясва по нещо. Ето и новобранците ми козируват. Теленца са си още. Нищо още не разбират. Старши лейтенантът за тях е много голям началник, далеч по-голям от ефрейтора. А щом като ботушите ми така особено блестят, някакъв празник сигурно ще има…
Ето го и щабът. Тук винаги е чисто. Винаги е тихо. Стълбата е мраморна. Румънците са строили преди войната. По всички коридори има килими. А ето я и полукръглата зала, залята от светлина. В непробиваем за куршумите прозрачен конус, запечатаното с гербови печати, е знамето на полка. Под знамето е застинал часови. Късият плосък щик разпилява последния слънчев лъч, посипва го като искри по мрамора. Козирувам пред знамето на полка, а часовият под знамето не помръдва. Та той е с автомат. А въоръженият човек не използва никакви други форми за поздрав. Оръжието му е и поздравът към всички останали.
/ Виктор Суворов. АКВАРИУМ/
Източник: http://chitanka.info/text/2038-akvarium

 

Early Komandirskie awarded to Bulgarian Col. Gevezov / Награден Командирские на полк. Гевезов

One of the very early models of Komandirskie Tchistopol „by order or MD of USSR“ from mid 60-es, cal. 2214.

Inscription in russian: „To Col. Iv. Gevezov from Col. N.I.Golub 1970

Col. Ivan Nedkov Gevezov (1924) was a legendary bulgarian Navy officer, long time town-major of the Varna guarrison. Afterwards he was manager of the Power-Lifting club in Varna and activist of the Reserve Officers Association.

Командирские Чистополь „Заказ МО СССР“ от най-ранния модел от средата на 60-те с механизъм 2214

Надпис “ Полковнику Гевезову И, от полковника Голубь Н.В. 8 1970г.

Полк. Иван Недков Гевезов (р. 1924)е легендарен флотски офицер, дългогодишен комендант на Варненския гарнизон. В последствие е в ръководството на варненския клуб по Щанги. Член на ръководството на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва – Варна.

Но имала ли е лятната ни столица Варна друг военен комендант като „Гевеза”? Не е ималa, няма, няма и да има! Под неговото сърцато ръководство гарнизонната служба беше издигната в култ за всичко живо под пагон – като природните стихии. Затова първата грижа на войника, матроса или курсанта, пуснат в гарнизонен отпуск, бе да се отърве от униформата и да се потопи в анонимната цивилна сган, защото иначе рискува да пропилее времето си в обяснения в комендантството – за фриволната подстрижка, за неизгладения панталон, за неясния печат във войнишката книжка, за неформените обувки и още, и още, и още…
Еталон за подстрижката е „Гевеза” – като си наложиш шапката на главата, да не се вижда нищо друго освен лъснат-накървен от здраве врат.
И офицер може да отнесе едно „конско” за неформено облекло.

Полковник Гевезов имаше под ръка „салютни” немски гаубици, които се обгрижваха от бреговата батарея на „Каваклар”, под вещото ръководство на заслужилия флотски артилерист капитан Пампоров. Като се зададеше посрещане на делегация на летището и ще видите как рано сутринта зелените немски 108-мм бабички се изнизват по пътя за с. Тополи, готови да затрещят с 21 артилерийски залпа в чест на чуждестранния гост.
Кап.I р. Янчо Бакалов
http://www.morskivestnik.com/spomeni/bakalow29.html

Страшилището на Флота… През 70-те и 80-те години на миналия век то се наричаше полковник Иван Гевезов! Комендантът на Варненския гарнизон! Опрятен, лъснат, гладко избръснат, подстриган като щатски „тюлен” във филм на Силвестър Сталоун и … всевиждащ! Преди да каже нещо разперваше пръстите на лявата си ръка, което значеше минимум пет денонощия арест! Бр-р-р! И сега ми настръхва косата – два пъти съм виждал този жест, предназначен лично за моя милост! Изискваше дори в личните си автомобили да не пушим и да шофираме с фуражки?!

*      *     *
Веднъж, на месечно планиране в Щаба на Флота командващият – адмирал Васил Янакиев, традиционно попитал:
-Полковник Гевезов, имаме ли нарушения от старши офицери през отчетния период?
-Тъй вярно, другарю адмирал! Преди седмица констатирах нарушение- неопрятен външен вид от старши офицер!  Представяте ли си? Капитан първи ранг, ПОЧТИ ПОЛКОВНИК и … неподстриган!

*      *      *
Върви си по Варненските улици лейтенант – авиатор във флотска униформа, от състава на Отделната противолодъчна ескадрила вертолети (ОПЛЕВ), по известна като „Чайка”.  Мръсничък, неизгладен, като всеки ерген, с фуражка, килната „на уволнявка”. На всичко отгоре и пуши в движение. Насреща му – полковник Гевезов. Лейтенантът няма честта да го познава и затова не взема обичайните в такива случаи мерки по бързо отклонение от целта, а просто му козирува. И се започва:
-Вие, другарю лейтенант, я се поспрете малко! Аз съм полковник Гевезов, комендантът на гарнизона. Вие виждали ли сте някога полковник Гевезов необръснат?
Младокът започнал да разбира че „долната граница на облаците” се снижава, а краят на „полосата за излитане и кацане” съвпада с двора на гарнизонния арест, дори не помисля да каже, че изобщо не е виждал този полковник. Отговаря по устав:
-Съвсем не, другарю полковник!
-А виждали ли сте полковник Гевезов да носи фуражката си килната на тила? Или да пуши в движение?
-Съвсем не! – лейтенантът обаче, вече има нещо на ум и мислено „посяга” към лоста за „форсаж”.
-А виждали ли сте…
-Другарю полковник, разрешете да доложа!
-Доложете! – лявата ръка на Гевеза бавно разперва пръсти …
-А вие, другарю полковник, виждали ли сте лейтенант как БЯГА?
И включил „форсажа” на пълна мощност, лейтенантът за миг „излита” от зоната извън предела на визуалната видимост. Полковник Гевезов бащински се усмихва, махва с ръка и продължава да носи службата в гарнизона. Службата му е такава, иначе и той обича находчивите момчета от флота …
Капитан I ранг от резерва на ВМС
Станко Станков
http://www.morskivestnik.com/spomeni/gevezov.html

Наляха ни ракия в чаени чаши в съответствие с наложената практика за маскировка. Донесоха и по чаша вода или сода, пак в името на безопасността. Бяхме глътнали по веднаж, когато Чеха, седнал с лице към входа, бързо пребледня като чаршаф, грабна чашата с „чая” и я мушна под масата. Моментално го направих и аз с моята чаша. След секунди до нас се изправи внушителната фигура на полковник Иван Гевезов – коменданта на гарнизона:
–     Да видим какво пият другарите курсанти? – звучеше добронамерено, явно не бе видял как прибираме чашите под масата.
–     Сода, другарю полковник! – Чеха звучеше неуверено, но това бе нормално, даже и да не бяхме в нарушение. Гевеза бе „взел страха” на старшите офицери в гарнизона, та камо ли новобранец да му устои..
Комендантът обаче вече бе наясно с обстановката, защото следващия му въпрос бе съпроводен с повдигане на покривката на масата:
–    Сода, значи, при това със салатка, а? Вдигнете чашите!- последното беше заповед, с продължение –  Незабавно ми предайте курсантските си книжки, до половин час се явете във Военно комендантство и доложете, че сте наказани с по пет денонощия арест от коменданта!
Кап.I р. Станко Станков
http://www.morskivestnik.com/spomeni/stst_kolan.html
Лежах 4 дни в ареста.Давах дежурство като деж.по военно комендантство.78г май беше.Комендант полк.Гевезов,между другото точен пич,но който не го познаваше,има друго мнение,та аз,гл.ст. тогава,неженен още,застъпих в дежурство 1600ч,мина прегледа на караула в ареста,минаха и другите проверки,да ама на село се заформя голям купон,новобранска.Случи се единия от караулите да е мой съученик,взехме джипа и на купона.Как да е мина всичко,прибрахме се,нямаше нарушения в гарнизона.
На сутринта усещам,че някой ми бърка под възглавницата,и ми взема пищова /ТТ тогава/,докато отпъдя мухичките,докато стана,Гевеза стои над мен и крещи.Това в 6.30 сабалян.Кво търси там после разбрах,дошъл сина му на гости,и той слязъл до гарата за банички,та навръщане проверил и службата.Та от него ми е ареста.А там друга случка.ама по-нататък.
http://forums.nariba.com/viewtopic.php?f=25&t=13327&start=15
Късно снощи във Варна пък се проведе отчетно-изборното събрание на тежкоатлетически клуб „Черно море“. На него очаквано Стефан Минков остана на председателския пост за трети мандат. В УС бяха приети нови трима членове. Ръководството на клуба благодари на полк. о.р. Иван Гевезов, който в продължение на 17 г. помага на щангите във Варна.?I
http://more.info.bg/article.asp?articleID=730637&topicID=180&issueID=1866

С луксозен екип беше награден о.з. полковник Иван Гевезов, бивш военен комендант на Варна, оглавявал черноморския тежкоатлетически клуб повече от четвърт век. В момента той е член на управителния съвет. Наградата е за неговия голям цялостен принос за развитие на мъжествения спорт и по повод навлизането му в 85-годишнина.
http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=12143
На 21 февруари преди 10 години залата на ДНФ във Варна пращи по шевовете от стари приятели и бойни другари. Над 330 запасни офицери, старшини и сержанти бурно приветстват запасния контраадмирал Чавдар Манолчев, който става и първият председател на новоучредения СОСЗ в града. Избран е още 34-членен общински съвет, в който влизат такива известни личности на Варна като офицерите от запаса Иван Гевезов, Александър Бояджиев…
http://more.info.bg/old/2000/br641/rub01.asp


http://vipusk80vvmu.blogspot.com/2010_10_01_archive.html

 

Komandirskie awarded to S.A.Col. Pashnev / Награден Командирские на полк. Пашнев

Komandirskie Tchistopol „By order of MD of USSR“, cal. 2234

Inscription: „To Col. Pashnev, V.V. from Commander of Black Sea Naval Aviation* 1982

1981 The Commandment of Radio Communication Service of BlackSea Navy Airforce. Col. Pashnev is seated, the second one R to L

Col.V.V. Pashnev was Commander of Radio Connections of the Black Sea Naval Airforce till 1983. I do not know how thos watch came to Bulgaria, but the fact, that it’s dated 1982 reminds of the large scale allied military exercise of the Warsaw Pact „Shield 82“, that took place in Bulgaria. This largest in history WP military demonstration was called by western military analytics „The 7 – hour nuclear war“.

Командирские Чистополь „Заказ МО СССР“, мех.2234

Посвещение “ Полковнику Пашневу В.В.от Ком. ВВС ЧФ 1982

Полк. В.В.Пашнев е командир на Радио-свързочния отдел на Авиацията на Черноморския флот до 1983г.  Не знам как часовникът се е озовал в България, но съдейки по датировката, вероятно е връчен по време на широкомащабното общовойсково учение на обединените въоръжени сили на Варшавския договор „Щит 82“, което се провежда в България на 14-18 юни 1982г. Това най-голямо в историята на ВД учение е наречено от западните военни анализатори „Седемчасовата ядрена война“, защото разиграва военни действия след ядрен удар на територията на цяла Европа.

На снимката горе: 1981г. Ръководния състав на свързочната служба и РТО на ВВС на ЧФ. Полк. Пашнев в вторият седнал отдясно-наляво

Shield 82 badge / Значка „Щит 82“

pictures Airgroup2000

 

Turkmenbashi / Туркменбаши

This watch bears the face of the president of Turkmenistan Saparmurat Niyazov (1940-2006), called Turkmenbashi (leader of the Turkmenians). This state leader started his political carrier back in 1970 in Central Committee of the Communist Party of Turknmen SSR and continued after the split of the Soviet Union as a life-long leader of Turkmenistan, that developes strong personality cult. The months and days in the Turkmenistan calendar are named after family members of Niyazov. In the center of the capital Ashgabbad there’s a huge gold-plated statue of Turkmenbashi, that rotates and is always directed against the Sun.

The watch is Komandirskie type, with thin gold-cover of the case and a genuine leather bracelet. On the back  cover one can read „Turkmenistan 1996“ and some turkmen heraldic symbols

На циферблата на часовника е изобразен президента на Туркменистан Сапармурат Ниязов (1940-2006), наричан Туркменбаши (Водач на турмените). Той започва политическата си кариера през 1970 в ЦК на Туркменската комунистическа партия и я продължава след разпада на СССР като пожизнен несменяем лидер с авторитарни похвати и силно развит култ към личността. Месеците и дните от седмицата в туркменския календар носят имената на членовете на семейството на президента, а в столицата Ашхабад има гигантска позлатена статуя на Туркменбаши, която се върти, така че винаги да гледа към слънцето.

Часовникът е тип „Командирские“ с тънко позлатен корпус и каишка от естествена кожа, На задния капак пише „Туркменистан 1996“ и има туркменски хералдически символи.