RSS

Monthly Archives: декември 2011

Часовникови кули, градски и гарови часовници в България

Като колекционер на часовници, реших, че трябва да познавам поне в общи линии трябва да познавам историята на часовниците в България и преди всичко българското производство на часовници.

Проучването на електронните часовници „Булетроник“, на тенекиените будилници „Родина“, „София“ и на стенните и фасадни часовници на фабрика „Гномон“ на Георги Хаджиниколов и  беше сериозно изпитание – почти никаква информация в мрежата, само спорадични мнения по форумите и повърхностни статии в масовите вестници. Не по-добре стои въпроса със стандартите за точно време и системата за радиосинхрон.

За щастие не такова се оказа положението с часовниковите кули и градските часовници. Оказа се, че по темата има немалко публикации – от книги и статии, до бази данни и снимки в мрежата.

Часовниковите кули са традиционен елемент от възрожденския град и имат традиции по нашите земи. Когато говорим за българско часовникарско производство, безспорно то се доминира от кулните часовници.

Първото споменаване на механичен часовник по българските земи е от френският пътешественик Льофевр, който минал през Пловдив през 1611г. и написал “… На другия хълм /Сахат тепе/ има часовник, който денонощно отброява часовете по френски…” Старата пловдивска кула е била без циферблат, а е отмервала часовете с камбанен звън. Съборена е в началото на XIX век и на нейно място през 1812г. е построена днешната. Часовниковата кула е била противопожарно съоръжение – имала е пазач-наблюдател, който е известявал за пожари в града.

Няма да се простирам върху кулите и тяйната история. В историческият форум „Бойна слава” има създадена дискусионна тема, в която от няколко години група ентусиасти събират информация и снимки. Позволявам си да покажа някои от снимките. Източник Тема: Часовникови кули в България във форум „Бойна слава” В темата има и доста информация за историята на кулите.

За часовниковите кули в България има доста публикации и статии. Повечето разглеждат архитектурата на кулите. Техническата страна на часовниковите механизми е разгледана от Младен Цонев в книгите му „Сбогом барон Хирш!” (НМ, София – 1968) и „Мъдростта на старите чаркове” (Техника, София – 1976).

Мая Михайлова, учител в първоначално училище „Николай Петрини” – Ямбол, е събрала снимки и е направила 7 презентации за часовниковите кули, градските, гаровите и слънчевите часовници в България. Под слайдовете има и обяснитен текст с историческите данни. Източник на презентациите: профил на Мая Михайлова в slideshare.net

Часовникови кули в България 1 TowerClocks-1 или ТУК

Часовникови кули в България 2 TowerClocks-2  или ТУК

Градски часовници в България 1 CityClocks-3  или ТУК

Градски часовници в София  SofiaCityClocks-4  или ТУК

Градски часовници в България 2 CityClocks-5  или ТУК

Гарови часовници в България 1 RailwayStationClocks-6  или ТУК

Слънчеви часовници в България SunClocks-7  или ТУК

Clock Towers in Bulgaria (English)  clocktowers-ENG или ТУК

_____________________________

Clocktowers, Cityclocks and Railway station clocks in Bulgaria – a respectful tradition. Links to valuable information with many pictures.

Gallery is from „Battle glory“ historical forum. Presentations are prepared by Maya Mihaylova.

 

Българското точно време

След Освобождението на София точното време се е съобщавало с помощта на старо турско оръдие, разположено в градската градина пред канцеларията на княз Дондуков. Точно в 12:00 на обяд, халостен оръдеен изстрел възвестявал, че е пладне. След Сръбско-българската война от 1885г. ролята на градски часовник заело пленено сръбско оръдие, разположено на мястото на днешния Софийски университет.

След оръдията, за възвестяване на точно време била използвана сирената на парната машина в Държавната печатница (дн. Галерия за чуждестранно изкуство), която изсвирвала в 8, 12, 14 и 18 часа.

През 1894г. с Княжески указ официално се възприема Източноевропейското часово време. Централният метеорологически институт има задължението да осигури точно време за държавните институции и да контролира обществените часовници. За целта е закупен часовник “Рифлер – 52”, който е поствен в специална камера, която да го предпазва от външни влияния. През 1897г. е закупен часовник “Rifler – 30”, който се сверява по звездите. Двата точни часовника са се намирали в астрономическата обсерватория. Разпространението на точното време в страната е ставало по следния начин: Точно в 11:55ч. телеграфът започва да предава буквата „Ж”. Това продължава до 11:59. Тогава започват да предават буквите „СХ”до 11:59:55. След това предават буквата „О”, която се излъчва точно в 12:00ч. С тези три контролни момента се сверяват всички часовници в железниците и пощенските станции. Останалите часовници се сверяват по тях.

Часовници Рифлер. Софийската астронимическа обсерватория.

През 1942г. Радио София се свързва с кабел с часовника на Астрономическата обсерватория. Специален тон-генератор импулсите на часовника се превръщат в звуков сигнал и се излъчват в ефир. Точното време се излъчва в 6 секунди, като последният сигнал е точния час.

По-късно точното време се предава с международно излъчван сигнал.

В края на 60-те години български инженери разработват системата „Радиосинхрон” за контрол над обществените часовници в София. Сигналът се излъчва на всяка минута от предавател във Физическия факултет. Предавателят има обхват 40 километра. През 1968г. разработката печели златен медал на международно изложение в Лайпциг.

Часовниците „Радиосинхрон” все още могат да се видят на десетки обществени сгради в София. В началото на 90-те години предавателят е спрян. Днес в Европа радиовълни с точно време излъчва предавателят DCF77 в Майфлинген, Германия. Достъпната GPS технология е съвременното масово средство за точна синхронизация на времето.

Статия за часовниците „Радиосинхрон” от сп. Космос, бр. 6 / 1970г.

РАДИОСИНХРОН

Нито един по-голям град в света не може без улични часовници. Обикновено сигналите се подават до тях по проводници. Българските инженери са разработили система, наречена „Радиосинхрон“, при която сигналите се пренасят чрез радиовълни. Системата действува на разстояние до четиридесет километра.

„Радиосинхрон“ се изработва в различни варианти. На снимката виждате улични часовници. Стенните и тези за маса имат вътрешна антена. Предаващото устройство, изработено с транзистори, управлява хода на часовниците с радиоимпулси. Предавателните и приемателните устройства се захранват от никелово-кадмиеви акумулатори, които се зареждат чрез най-обикновено включване към мрежата с променлив ток. Ако електрическата мрежа също се повреди или напрежението в нея отслабне, „Радиосинхрон“ ще продължи да работи, защото акумулаторите ще го подхранват едно денонощие. При това точността на часовниците няма да се измени, а тя е ±0.3 секунди в годината. На Лайпцигския панаир през 1968 година системата „Радиосинхрон“ получи висока оценка от специалистите и бе удостоена със златен медал. Българският „Радиосинхрон“ вероятно ще бъде монтиран в Москва.

Авторско свидетелство за „Автоматично управление на система от часовници чрез радиовълни“ на името на инж. Христо Бъчваров

_____________________________

Brief history of official precise time measuring and communication in Bulgaria. From a cannon fire, through astronomic clock and telegraph, radio, to the system „Radiosinhron“ adjusting automaticaly all city watches of Sofia through radio waves by a special transmitter.

 

Георги Хаджиниколов и часовникарска фабрика Гномон

Георги Константинов Хаджиниколов е роден на 29 януари 1892г. в гр. Дупница. Баща му колекционира часовници, откъдето и той се влюбва в механизмите и колекционира машини за измерване на времето. Като стипендиант на Търговско-индустриалната камара заминава за Женева, където през 1916г. завършва специално часовникарско образование. Завръща се в България и започва да практикува часовникарския занаят. През 1920г. Основава първата часовникарска кооперация „Зора”. Организира курсове по часовникарство. Кооперацията издава първото специализирано издание „Часовникарски преглед“. Десет години по-късно създава първата (и единствена) в България фабрика за часовници „Гномон”. Името означава мачтата на слънчевите часовници, чиято сянка показва времето.

Фабрика Гномон произвежда стенни и каминни часовници, но силата и е в големите фасадни часовници, каквито се поставят на стени и кули на обществени сгради, гари, училища. Дело на Георги Хаджиниколов са известните часовници на църквата Св. Седмочисленици, на Александровска болница, на Търговско-банковата гимназия в Лозенец, Застрахователно дружество „Български феникс” (дн. Агенция по заетостта) и др.

По-късно Георги Хаджиниколов усвоява и производството на електрически часовници, които заменят механичните по гарите.

Част от огромната му колекция, събирана две поколения се намира в Националния политехнически музей, където дълги години е поддържал часовниците от сбирката на цар Фердинанд.

Направил е близо 70 механизма на часовникови кули из цялата страна. Негови са часовниците в Хасково (1938), Телиш (1974).

Георги Хаджиниколов умира на 17 юни 1976г. в София.

Търговско-банкова гимназия, Лозенец, София

Сградата на Агенция по заетостта на бул. Дондуков до Министерски съвет. Някога застрахователно дружество „Български феникс“

Храм „Св. Седмочисленици“, София

Часовникът на камбанарията, поставен от Георги Хаджиниколов през 1930г. Това е един от първите часовници на Гномон.

Църквата през 1930г. преди поставянето на часовника

И през 1931г. с часовника

Паркът около църквата с часовника, края на 30-те години

Часовникът на Александровска болница (Медицинска академия)

Публикуваме една статия за Георго Хаджиниколов, излязла в сп. Космос през далечната 1976г. Разбира се, в разгара на „реалния социализъм” и дума не се споменава за обучението в Швейцария, а това, че старият майстор е създател на първото часовникарско сдружение и собственик на единствената фабрика за часовници в българската история, е абсолютно табу. Все пак статията е добра и предава онази тръпка, която ще се хареса на колекционерите. В нея намерихме и снимка на часовникаря в последните месеци от живота му.

Пясъчни секунди
Автор: Лидия Симеонова
сп. Космос, бр.8 / 1976

Отвън никой не подозира богатствата, скрити в къщата. В железата и тежестите, изпълнили старата стълба, само познавачът ще отгатне части за часовници по кулите. А горе, в стаята осемдесет и пет годишният Георги Хаджиниколов стои сред многобройните си инструменти, сред кутийките със зъбни колелца, пружинки, оси и лостчета, стрелки и винтчета, верижки, баланси, капачета. И точно както преди 70 години, когато баща му го учел на часовникарство, така и сега майсторът поправя стари часовници. Часовникът зад него, странно за нас, но твърде красиво произведение, пристигнал в тази къща в торба. Бил изцяло разглобен и съвсем разбъркан. Собственикът’му нямал дори снимка и Георги Хаджиниколов трябвало сам да се досети как е изглеждал механизмът, къде е било мястото на всяка една от частите. Днес фабриките работят с хиляди и хиляди часовници от един и същ вид. Продукцията им струва толкова евтино, че ако часовникът се развали, може веднага да си купиш нов и дори да направиш опит сам да си го поправиш. Но часовниците, които идват при стария майстор, са направени от хора, които искали да покажат и вкус, и майсторство и се надпреварвали в оригиналност и на външността и на конструкцията на механизма. — Такъв часовник бързо не можеш да поправиш. Ако са ти го донесли цял — говори старият майстор, — отваряш, гледаш, трябва време да свикнеш ти с него и той с тебе. Ако е дошъл в торба, работата е още по-сложна. Ровиш в старите книги, търсиш подобен, понякога дори си поизмисляш нещо в конструкцията. Преди година-две майсторът отишъл в Хасково. Трябвало да прегледа направения от него часовник на градската кула, който тридесет и осем години работел отлично. — И там, в кулата, гледам седем големи зъбни колела, хвърлени в един ъгъл и съвсем ръждиви. Не знаем какво е това, казват ми, ще ги хвърлим. Не ги хвърляйте, отговарям им аз, защото това е старият часовник на кулата ви още от турско време. Взех седемте колела и направих часовника. Сега са го сложили в музея.

Общината в Хасково с градският часовник, поставен от Хаджиниколов

Старата часовникова кула на Хасково, разрушена през 1916г. Часовниковият механизъм е намерен от Хаджиниколов през 70-те, ремонтиран и днес се намира в градския музей, заедно с макет на кулата.

Близо седемдесет часовника по кулите, направени от Георги Хаджиниколов, работят по наши градове и села. Всеки следващ часовник той се стремял да направи по-съвършен от предишните. А последният е направил само преди години в Телиш.

Часовниковата кула в Телиш с часовник, поставен от Г. х.Николов в началото на 70-те години.

Но онова, което особено привлича посетителите на стария часовникар, не е само да си поговорят с него, а да влязат в стаята с часовниците. Още бащата на майстора започнал да Събира интересни часовници. Едни купувал, други му подарявали. После синът продължил това занимание и където и да ходел, все се интересувал има ли нещо за купуване. Хората свикнали да му носят часовници. На едни липсвали части, други всичко си имали и пак не работели, но майсторът ги поправял и сега тази интересна колекция може да бъде гордост на всеки музей. По лавиците в стаята стари метални английски часовници съжителствуват с пясъчния, донесен от съда. С пясъчни адвокатите мерили своята защитна реч. Щом паднела и последната песъчинка, свършвал определеният половин час и адвокатът нямал право да продължи нито дума. „Ето така“ — казва часовникарят и обръща часовника. Времето потича. През тесния отвор песъчинките летят една подир друга и карат човек да усети бързотечността на времето. Другите часовници заслужават внимание: шварцвалдският с дървените оръдия, виенският със стъкления похлупак и летящите колесници, часовникът с мраморните колонки и огледалото, съседът му — целият обсипан със седеф, часовникът с войника, застанал на пост, свирещият — украсен с лира, металните, на които стрелките не вървят. Онези, на които липсват части, са не по-малко интересни от изцяло запазените. Два много стари, направени от же­лязо, работено с огън, чук и наковалня, с достойнство демонстрират своите огромни тежести и дебели въжета, които движели механизма — вместо пружина. Но може би най-интересна е колекцията на изящните джобни часовници. Повечето от тях имат по три капака — сребърни или златни — според часовника. За да се види колко е часът, било достатъчно да се отвори първият. Другите били за красота, за тежест и за да пазят часовника от напрашване. Колкото и да се стараели някогашните майстори, не успявали да направят часовниците достатъчно херметични. В България, онези, които донасяли от чужбина скъпи часовници, обикновено поръчвали, още един капак — дървен. По изработка той е не по-малко интересен от сребърните и златните. Българите носели часовника в пояса, заедно с кесията и в много случаи до ножа и пищова. Дървеният капак бил още една защита за чувствителния към сътресения механизъм. Отвътре капакът бил подплатен с кадифе. Старите майстори не обичали лепилото. Кадифето е закрепено с няколко малки сребърни пирончета, всяко от тях – с гравирана главичка. С огърлица от сребърни и златни миниатюрни пирончета, зачукани като нитчета, съединявали и отделните части на металните капаци. Часовниците навивали всеки ден и всеки ден по едно и също време собственикът тържествено свалял всички капаци: дървени, сребърни, златни или с черупка от костенурка, и с внимателни бавни движения навивал предмета, който хем отмервал времето, хем говорел много за състоянието и общественото положение на своя притежател. Един от часовниците — без стъкло и с изпъкнали римски цифри — напомня за човек, който и нощем по няколко пъти е искал да знае колко е часът. Да запали газена лампа не е било просто, улично осветление нямало и човекът, без да безпокои останалите, опипвал циферблата и узнавал колко часа му остават до разсъмване. По подобен начин правели и часовниците за слепи. Осите на часовниците закреп­вали в скъпоценни камъни, а отзад, върху баланса, имало брилянтче, поставено за украшение. И да стои, и да го няма, това било без значение за хода на часовника. Някои часовникари се изкушавали и го вземали и по думите на Георги Хаджиниколов, оттогава тръгнала приказката, че часовникарите крадат камъните. Самият баланс, нищо че се намира под най-последния капак и никой не го вижда, също бил изработван с голямо май­сторство и прилича на скъпо украшение. А капаците трудно могат да се опишат, защото всеки от тях си е произведение на изкуството. До тази колекция малкото стоманено почти осемдесетгодишно часовниче, което носим на майстора, защото не ще да върви, изглежда като Пепеляшка. — Тези жените ги носеха на врата — казва стопанинът. — Не бяха ни посребрени, ни позлатени. — И колко струваха? — Чувал брашно — отвръща старият часовникар и отговорът е колкото смешен, толкова затрудняващ. Какъв чувал, какво брашна, колко е струвало брашното тогава? С общи. усилия превръщаме цената в днешни пари и часовничето излиза към двадесет, двадесет и пет лева, разбира се, ако чувалът е от големите по петдесет килограма, и това си е една съвсем прилична цена за хубав и точен днешен часовник. Майсторът обещава да го по­прави, макар че вече такива части няма. Ще го поправи и ще тръгне, както е поправил и всичките тези минали през раз­лични ръце и мерили времето на различни съдби красиви стари часовници. Възрастният човек пред нас е един от последните познавачи на старите механизми, един от последните представите­ли на професия, която няма наследници. Скоро в музея ще вземат часовниците на Георги Хаджиниколов, за да може повече хора да им се радват. — Но тук ще остане съвсем празно! — Няма да бъде празно -отвръща той. — Пак ще се напълни. Майсторът търпеливо изчаква да направим и последните снимки и прибира пясъчния часовник на мястото му. Последната песъчинка на половиния час е изтекла, навярно много отдавна.

N.B. Архивните снимки на Български феникс и Св. Седмочисленици са от Стара София . Снимките от Хасково са от сайта на общината. Останалите снимки са от различни места в мрежата.

_________________________________________________

Georgui HadjiNikolov and watch factory „Gnomon“

Georgui h.Nikolov (1892-1976) was a second generation watch collector from Bulgaria. In 1916 he graduated a watchmakers school in Geneva. Back in Bulgaria, in 1920 he organized the first Watchmakers Coperative „Zora“ and started teaching watchmakery courses. in 1930 the first bulgarian watch factory „Gnomon“, specialized in pending clocks, bust mostly in big tower clocks, railway-station and city facade clocks. In the next 40 years G. H.Nikolov created more than 70 big clocks all over Bulgaria. Part of his enormous collection can be seen in the National Polytechnik Museum – Sofia.

 

Български будилници и настолни часовници / Bulgarian alarm and table clocks

Наскоро придобих интересен тенекиен будилник Gustav Becker с надпис „Специялна поръчка на часовникарска кооперация „Подемъ”, стана ми интересно и реших да поразровя в тази поредна загадка.

През Възраждането българите имат традиции в изграждането на часовникови кули. (Подробна информация по темата „Часовникови кули в България“ можете да видите ТУК >> )Из цялата страна има забележителни образци, които и днес работят. След Освобождението, в живота на елита и чиновничеството навлизат швейцарските джобни часовници. В къщите на богатите фабриканти тиктакат барокови настолни часовници, а формиращите новия си облик градове окрасяват фасадите на кметства, гари и училища с масивни градски, гарови и училищни часовници. Завърналият се от Женева часовникар Георги Хаджиниколов основава през 1920г. часовникарска кооперация „Зора”, а десетилетие по-късно – фабрика „Гномон” за стенни и фасадни часовници.

В периода около Първата световна война голяма популярност добиват красивите настолни часовници-латерни на Junghans, от модела Joker. Според една непотвърдена информация, дори е имало фабрика, която е сглабяла „жокери” в Самоков. В подкрепа на тази версия е наличието на часовници, чиито латерни свирят мелодията на българския химн „Шуми Марица”.

Някои банкови и застрахователни дружества брандират със своето лого настолни часовници – касичка.

Часовник-касичка на Застрахователна кооперация „Задруга“

Часовник-касичка на Застрахователно дружество „България“

Машините за измерване на времето стават истински достъпни за всеки дом с масовото навлизане на тенекиетните будилници. Най-популярни в България са марките Junghans, Kienzle, Gustav Becker, Mauthe.

Много често ламаринените будилници са брандирани с логото на часовникаря или търговеца, който ги продава и сервизира за съответния град. Възможно е часовниците да са купувани от производителя на части и да са сглобявани на местна почва, или пък надписите да са се добавяли върху готовни часовници. Най-често на циферблата под стрелките, или пък на специална вложка върху задния капак има надпис „Гарантиран от …часовникар, град…” . По този начин часовникарят си е правел реклама, а в същото време е документирал ангажимента си за поддръжка на машината. Най-често гарантът – продавач е часовникарска кооперация или ателие на часовникар. В градове, в които няма часовникар , часовника е обслужван от златаря или от местен търговец, който вероятно е имал грижата да изпраща машините до часовникар.

Junghans – Гарантирано от Русин Тодоров, часовникар, гр. Лом

Junghans – Гарантирано от Георги Х. Иванов – часовникар, София

Junghans – Лазар Ив. Куюмджиев & Син, златар-часовникар, Г. Оряховица

Павел Вълчев – златарство – часовникарство

Юнгхансъ – надпис на български на капака

GB (Gustav Becker) – Гарантиран от Трифон Савчев – книжар, Белоградчик

GB (Gustav Becker) – Специална поръчка на Часовникарска кооперация „Подем“

GB – Гарантирано от Оник Касабян – златарско и часовникарско ателие „Бижу“ – Хасково

Gustav Becker – без български надпис но с цветовете на българското знаме

GB – качествен будилник, гарантиран от Андрея Г. Хамамджиев – часовникар, Нова Загора

Kienzle – Гарантиран от Цено Кунев – Видин

Освен името на часовникаря – представител на марката,  се срещат рекламни часовници, носещи надписи и изображения в чест на събития, личности или фирми. Когато часовниците са поръчани на чуждестранни фирми и не носят логото на производителя, вместо страна на произход понякога стои надписът „Foreign

Рекламен часовник на БДЖ, маркиран като „Foreign“ (внос)

Часовник Mauthe, посветен на царските деца – Княз Симеон Търновски и Княгиня Мария – Луиза

Освен брандирането на часовници от вносни марки, някои часовникарски кооперации събират кураж и произвеждат часовници със собствена търговска марка. Най-вероятно за целта ползват закупени части от масови европейски производители. Пример за такава марка са часовниците „Левски”

Будилници „Левски“ Made in Bulgarie. Очевидно изписването е ръчно, при това с грешка – името на страната е изписано на френски, а надписът е на английски.

Какво точно става в първите години след преврата на 9 септември е една мъгла. Известно е само, че се появяват три марки будилници, за които преобладаващото мнение е, че са произведени в България. Това са „Родина” „София” и часовници с лого „МЕТ ИНД”.

„Мет. инд“. очевидно е съкращение от Метални индустрии. По същото време в СССР има мрежа от предприятия Металлиндустрия. Вероятно новата българска власт копира дословно и тази сфера, както всичко друго. Часовниците са без марка или надписи. Срещат се с различни стрелки.

Часовниците „София” също носят логото „мет инд” на циферблата си, както и на задния капак. Те са доказателство, че мет инд е българска, а не съветска марка. Няма изписана страна производител.

Будилниците „Родина” нямат нито логото „мет инд”, нито оказана държава производител. В някои руски форуми прочетох предположения, че този непознат за тях будилник е съветски, като не могат да кажат завод, модел и нищо конкретно. Колегите се заблуждават заради името, което е едно и също на руски и на български. По това време руското производство е доста добре организирано, мащабно и далеч по-напред от допотопното ниво на тенекиените часовници. Освен това фактът, че „Родина”, „София” и „Метинд” се срещат най-често в България е показателен. Вероятно някои от часовникарските кооперации са се нагодили към новите условия и преди пълната национализация на търговските дейности са произвеждали на манифактурен принцип тези часовници. Не можах да открия данни да са произвеждани в някое от предприятията „Фина механика” , нито в Завода за часовникови прибори в Габрово, а и въпросните държавни предприятия са обособени сравнително късно – към средата на 60 – те.г. Тук трябва да вметна, че Заводът за часовникови прибори „Импулс” в Габрово произвежда различни релета и механични таймери, но не произвеждат часовници.

При будилниците „Родина“ може да се срещнат много разнообразни начини на изписване на логото

В провинцията е популярно „разкрасяването“ на часовника чрез поставянето му в пирографирана шарена дървена кутия. Допълнителен ефект е намаляването на шума от часовника. Ето една такава „Родина“

А тук е една такава кутия, надписана „Точно време“ в която е поставен Junghans – рекламен на румънските железници:

N.B. Всички снимки в статията без една са взети от обяви за търгове в интернет. Връзки към източниците не са посочени, тъй като обявите имат трайност. Часовниците се продават в Auction.bg  и  в сайта на Румен Шалваров.

_______________________________________

During the national Revival, Bulgarians had traditions in the construction of clock towers. Throughout the country remarkable samples still work. After the liberation elites and gentry use Swiss pocket watches. In the houses of wealthy manufacturers baroque desktop clocks tick, new cities decorate facades of town halls, railway stations and schools with massive clocks. Returned from Geneva watchmaker George Hadjinikolov founded in 1920. watchmaker cooperative „Zora“ and a decade later – factory „Gnomon“ for wall and facade clocks.

Around W W I beautiful desktop clock-lanterns of Junghans, the model Joker become popular. According to one unconfirmed information, there was a factory that assembled them in Samokov. To support of this version, there are clock-lanterns that play the melody of the Bulgarian anthem „Shumi Maritsa“.

Some banks and insurance companies brand with their logo desktop clocks – moneyboxes.

Machines for measuring time become truly affordable for every home with the massive influx of tin alarm clocks. The most popular brands in Bulgaria were Junghans, Kienzle, Gustav Becker, Mauthe.

Very often tin clocks are branded with the logo of the watchmaker or retailer who sell and service them in the city. Probably the clocks were purchased from the manufacturer on parts, to be assembled locally, or the logos were put on ready clocks. Usually, the face below the arrows, or a special socket on the back cover is marked „Guaranteed by … watchmaker, city ….“ Thus the watchmaker did their advertising, as well as documented their commitment to maintain the machine. Most often the guarantor – the seller is cooperative or studio watchmaker. In towns where no certified watchmaker was available, the watches were maintained by a goldsmith or a local merchant who had probably care to send machines to a watchmaker.

Besides the name of the watchmaker – representative of the brand, clocks are found bearing inscriptions and images in honor of events, individuals or companies. When clocks are ordered by foreign companies and do not carry the logo of the manufacturer, rather than country of origin sometimes stands inscription „Foreign“

Advertising clock Bulgarian State Railroad, marked „Foreign“ (import)

Clock Mauthe, dedicated to the royal children – H.R.H.Simeon Prince of Turnovo and H.R.H.Princess Maria – Louisa

Besides branding of imported brand-watches, some watchmaker cooperatives have courage and produce watches with own trademark. Most likely they purchased parts by mass manufacturers. An example of such a mark are the alarm clocks „Levski“ (Nick-name of the most illustrious hero of Bulgarian national revolution)

Clocks „Levski“ Made in Bulgarie. Apparently spelling is hand-made, with an error – the country’s name is written in French, and the inscription is in English.

What exactly happens in the first years after the soviet occupation on September 9 is a fog. It is only known to occur three brands of alarm clocks, that the prevailing opinion says to be produced in Bulgaria. These are the „Rodina” (Родина) „Sofia“ (София) and watches with logo „MET IND.“ (МЕТ ИНД)

„Met. ind „. obviously stands for metal industries. At the same time the Soviet Union has a network of enterprises Metallindustriya (Металлиндустрия). Perhaps the new Bulgarian government copied the name verbatim, like everything else. The watches are without mark or inscription. Various arrows are used.

Clocks „Sofia“ also bear the logo „met ind“ on their face and back lid. They are proof that met ind is Bulgarian, not Soviet brand. No country of origin marked.

Alarm clocks „Rodina“ do not bear „meth ind“ logo, nor state of origin. In some Russian forums I found suggestions that this stranger was a Soviet alarm clock, no plant, model and cal.N mentioned. I believe those colleagues missed the fact, that the word “Rodina” is the same in Russian and Bulgarian. At that time Soviet production is very well organized, extensive and far ahead of the antediluvian level of these tin clocks. Moreover, the fact that the „Rodina“, „Sofia“ and „Metind“ occur most often in Bulgaria is significant. Perhaps some of the clock and watch cooperatives adapt to new conditions before the complete nationalization of the commercial activities, by manufacturing to produce these clocks.

In alarm clocks „Rodina“ many different styles of the logo can be found.

In the countryside is popular to „embellish“ the clock by placing it in colored wooden box. An additional effect is the reduction of noise from the clock. Finally, here is one such box labeled „Exaxt Time“ (in Bulgarian) with a Junghans – advertising the Romanian Railways inside.

N.B. All images in this article but one are taken from advertisements in Internet auctions. Links to sources are not listed because the ads have durability. The watches are sold online at Auction.bg and Rumen Shalvarov’s site.

 

Булетроник – преглед на марката / Buletronic – brand review


Докато проучвах последната си придобивка от рядката българска марка електронни часовници Булетроник, установих че информацията за тях в мрежата е съвсем оскъдна. Реших, че си струва да направя опит да обобщя известното за часовниците, произвеждани под това име през 70-те и 80-те години. Позволих си освен екземплярите в моята колекция да ползвам снимки на модели Булетроник в мрежата и да опитам да систематизирам информацията за моделите и модификациите.

Родословие

През 1972г. американската марка Hamilton Watch Co. в съдружие с Electro Data Inc. пуска на пазара първият в света електронен часовник с дигитален екран под марката Pulsar.

Pulsar източник

В разработката от страна на Electro Data участва българинът Петър Петров.  Петър Петров е роден през 1929г. в с. Брестовица в семейството на свещеника Димитър Петров. Учи духовна семинария, cлед това емигрира и се записва във френския Чуждестранен легион. В началото на 40-те става офицер в армията на Царство България. През 1944г. заминава за Германия да учи инженерство. След Войната емигрира в Америка, където участва в редица разработки, в това число и за НАСА. През 1972г. като ръководител на Electro Data участва в създаването на първия дигитален часовник – Pulsar, марка на Hamilton Watches Co. През 1978г.  Seiko Watch Corporation of America (SCA) придобива марката Pulsar.

През 1973г. московският завод „Пулсар“ започва производство на LED – часовника Электроника-1, на базата на технологично разнузнаване на американския Pulsar (въприсът е дискусионен)

Электроника-1  източник

Булетроник

Вероятно през 1975 – 76 в България започва производство на LED часовници. Няма единно мнение, дали производството е българска разработка на техническото разузнаване, или е производство на съветските Електроника но под маркара Buletronic. Производството е организирано в Правец – родния град на комунистическия лидер Тодор Живков, където е планирано да се развие мащабно производство на електроника – компютрите Правец.

Скоро след началото на производството, LED технологията дава път на течнокристалния екран – LCD. Първите LCD часовници Булетроник ползват касата и капаците на LED моделите. По-късно се появяват нови модели с традиционната форма на дигиталните електронни часовници от епохата.

При LCD -часовниците се използват цели механизми, произведени в Далечния Изток. Смята се, че практически няма разлика между Buletronic и Sanyo от същата епоха.

Характерно за LED часовниците от 70-те е, че те рядко са брандирани . Това прави различаването на първите модели Buletronic от други LED часовници трудно. Все пак, сравнявайки известните данни, батериите, капациите и касите, които в много случай се повтарят с брандираните LCD- модели, можем да се опитаме да направим някаква класификация.

Моделът Buletronic M10 ветоятно е първия Булетроник.

(източник)

Този квадратен модел със заоблени ъгли вероятно е производен на съветската Електроника

Най-популярният LED модел е с кръгло стъкло и два бутона – един изпъкнал и един вдлъбнат. Моделът също се води М 10 Среща се в жълт и бял метал. На същата база е направен и кръгъл LCD модел. с два изпъкнали и един вдлъбнат бутон

втората снимка е от nescafe

Много подобен е часовникът с елипсовидно стъкло – също във LED и LCD вариант – с два изпъкнали и един вдлъбнат бутон. LED вариантът е модел M 100

източник

Друг модел часовник с течнокристален екран е този с шестоъгълна каса с 4 изпъкнали бутона. Познати са различни модификации. За върхово постижение се смята моделът Chronograph.

Следващото поколение Buletronic-20 Chronograph повтаря маската на шестоъгълния, само че касата има правоъгълна форма, а един от 4-те бутона е вдлъбнат. Среща се в черен и сребрист цвят.

Булетроник М600. Прави впечетление, че на упътването пише Булелектроник

Ето и още един, летял в космоса с втория български космонавт Александър Александров през 1988

SojuzTM5-2 Sasho-Buletronic DIGITAL CAMERA

Произвеждани са и поне два дамски модела Buletronic с 3 и 4 бутона.

Както споменахме, в сглобяването на Buletronic са използвани механизми, кутии и капаци от различни производители.

Лого:

Kапаци – надписи:

Buletronic-Quartz – Bulgaria
Buletronik – 20
Made in Bulgaria

Base Metal Bezel Stainless Steel Back Antimagnetic Swiss Case
Base Metal Case Stainless Steel Back

Верижки:

100% Stainless Steel
Stainless Steel Hong Kong

Батерии:

LED – моделите и производните им LCD са с две кръгли батерии.

или с епипсовидна батерия:

източник

По-късните LCD модели са с една кръгла батерия, като при мъжките модели тя е с отделно капаче на винт.

Производството на електронни часовници Buletronic има преди всичко имиджов и пропаганден характер. В комунистическите общества наградният часовник е обичайна форма на поощрение за служебни и обществени успехи. Модерната технология трябва да покаже напредъка на социалистическата наука и производство. Часовниците Buletronic с  LCD екран са раздавани на делегатите на конгреси на БКП. На XI конгрес  през 1976г. са раздадени часовници с марката Правец Кварц

DIGITAL CAMERA

 

източник

На XII конгрес през 1981г. на делегатите са раздадени хронографи Buletronic – 20. Прави впечатление елементарна правописна грешка. На маската логото е Buletronic, а на капака Buletronik – 20

По случай първият полет на български космонавт – Георги Иванов в кораба Союз 33 през 1979г. е създадена специална серия Buletronic посветена на програмата Интеркосмос.

източник

Часовници Buletronic се продават на вътрешния пазар като луксозна и престижна стока. Износът е ограничен.

Този преглед на известните данни за Булетроник няма претенцията да изчерпва темата. Възможно е в него да има неточности, както и да има модели и модификации, които да не са известни на автора. Ако имате различен Buletronic можете да изпратите информация и снимки на airborne@mail.bg за да бъдат включени в текста.

___________

Букетроник в моята колекция / Buletronic in my collection:

Buletronic-20  Chronograph XII конгрес на БКП

Buletronic – LCD – round

Buletronic – hexagon

Buletronic / ladies / blue

Buletronic / ladies

Buletronic M 73

Buletronic in Space

Правец Кварц

__________

While researching my latest acquisition of the rare Bulgarian brand electronic watches Buletronic, I discovered that the available information about the brand on the web is quite scarce. I decided to attempt to summarize the known for watches produced under this name in the 70s and 80s. Except the specimens in my collection, I used pictures of  Buletronic from the net and tried  to organise a systematic review about models and modifications.

Genealogy:

In 1972. American brand Hamilton Watch Co. in partnership with Electro Data Inc. launches world’s first electronic digital clock screen under the brand Pulsar.

Electro Data was lead by a Bulgarian –  Petar Petrov (1929-2003) . Born in Brestovitsa in the family of the priest Dimitar Petrov, the young man visited Seminary, but afterwards emigrated and was recrueted in the French Foreign Legion. Back in Bulgaria, he became an officer in the Royal Bulgarian Armmy.  In 1944 Petrov went to Germany to study engineering. After the war, he emigrated to America, where he participated in a number of developments, including projects for NASA. In 1972. as head of  Electro Data Ink. Petrov was involved in creating the first digital watch – Pulsar, trademark of Hamilton Watches Co. In 1978. Seiko Watch Corporation of America (SCA) acquired the brand Pulsar.

In 1974. Moscow factory „Pulsar“ (coincidence?) started producing LED – clock Elektronika-1, based on reverse engineering of the Pulsar (disputable topic)

Buletronic

Probably in 1975 Bulgaria started producing LED watches. There is a discussion, weather Buletronic is a bulgarian reverse engineered project, or a licence of Elektronika, but branded Buletronic. Production is organized in Pravets – hometown of communist leader Todor Zhivkov, where large-scale production of electronics (Pravets Computers) is planned to develop.

Soon after the start of production, LED technology gives way to the LCD. The first LCD models of  Buletronic use case and covers of the LED models. Later, new models with the traditional form of digital electronic watches appear.

LCD-models use mechanisms produced in the Far East. It is believed that practically there is no difference between Buletronic and Sanyo from that time.

Characteristic of LED watches from the 70s is that they are rarely branded. This makes the differentiation of the first models Buletronic from the other LED watches a hard job. However, comparing the known data, batteries, covers and cases, which repeats the branded LCD- models, we can try to make some basic classification.

Buletronic M10 model is probably the first Buletronik.

Another LED model – square with rounded corners is probably derived from the Soviet Electronica

The most popular LED model is with circular glass and two buttons – one convex and one concave. Model M 10. Occurs in yellow and white metal. On the same basis was made and a round LCD model with two convex and one concave button

Model with oval glass – also in LED and LCD option – with two convex and one concave button.LED is model M 100

LCD with hexagonal case with 4 knobs. Various modifications are known. High-performance is considered the model Chronograph.

The next generation: Buletronic-20 Chronograph repeats the appearance of the previous chrono ,but the case is rectangular, and one of the 4 button is concave. Can be seen in black and silver.

At least two Buletronic models for ladies exist, with 3 and 4 buttons.

As mentioned in the assembly of mechanisms used in Buletronic, cans and lids from different manufacturers are used.

Lids – inscriptions:

Buletronic-Quartz – Bulgaria
Buletronik – 20
Made in Bulgaria
Base Metal Bezel Stainless Steel Back Antimagnetic Swiss Case
Base Metal Case Stainless Steel Back

Chains:

100% Stainless Steel
Stainless Steel Hong Kong

Batteries:

LED – models and their LCD-derivatives are powered with two round batteries.
or one oval battery:
Later LCD models have a round battery, some have a separate screwable  cap for the battery.

Manufacture of electronic watches Buletronic is basicly for propaganda and image. In communist societies clock prize is a common form of incentive for. Modern technology should show the progress of socialist science and production. Buletronic watches with LCD screen are distributed to the delegates of the Communist Party Congress. Of the XI Congress in 1976. delegates were granted  watches branded Pravets Quartz

At the XII Congress in 1981, all delegates were awarded Chronographs Buletronic – 20. It is noteworthy an orthograph mystake: The mask logo is Buletronic, and the lid Buletronik

On the occasion of the first joint space mission with Bulgarian participation – cosmonaut Georgi Ivanov ( Soyuz 33)  in 1979,  a special series devoted to Intercosmos program was created.

Buletronic watches were sold on the domestic market as a luxury and upscale merchandise. Export was limited.

This review of Buletronic brand is not exhaustive. It is possible that the text  contains inaccuracies. There possibly are models and modifications,  that are not familiar to the author. If you have a different Buletronic, do not hesitate to send information and photos to airborne@mail.bg  to be included in the text.

Sources of pictures are given below each picture in the bulgarian text

 

Булетроник – кръгъл LCD / Buletronic – round, LCD

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Булетроник. Вероятно един от първите с течно-кристален дисплей. Прави впечатление, че е използвана касата на класическия LED Булетроник (за жалост все още нямам такъв). На капака може да се прочете Buletronic Quartz Bulgaria


 

 

Probably one of the first buletronic with LCD display. The case is the one used in the LED – model  (still missing in my collection)

Още за Булетроник   / review of Buletronic

 

 

Булетроник – LCD шестоъгълен / Buletronic LCD hexagonal

Български електронен часовник с течнокристален екран, произведен в Правец в края на 70-те и началото на 80-те години

Bulgarian LCD digital watch Buletronic, produced in Pravetz in late 70-es/early 80-es.

Подробно за марката Булетроник / Review of Buletronic brand