RSS

Komandirskie Tank / Командирские танкови войски – Заказ МО СССР

26 Окт

Илюстрирам този класически Командирские за бронетанковите войски, Заказ МО СССР с едно вълнуващо описаниена на танкова атака. Поздрав за всички дребосъци, служили на бронирани машини!

— Ставай, старши лейтенант. Чакат ви големи дела. — но веднага съобрази, че както съм сънен, не ми е до шеги и затова смени тона и кратко обяви: — Бойна тревога!
Приготвих се за три минути и половина: одеалото — настрана, панталоните, чорапите, ботушите. Гимнастьорката — отгоре, без да я закопчавам, това може да стане и в движение. Остава да стегна портупея на последните дупки, командирската чанта — през рамо и фуражката на главата си. С ръба на дланта — по козирката: съвпада ли кокардата с линията на носа ми. Край на приготовленията, И бегом напред. Пистолета си ще грабна от огромната каса при входа на полка. А вещевата ми торба, комбинезонът и шлемът се съхраняват винаги в танка. Бегом по стълбите надолу. Ех, да можеше да мина през душа и да дръпна един бръснач по бузите. Но нейсе. Бойна тревога! Тъмноносият ГАЗ-66 вече е почти пълен. Всички са млади офицерчета, а куриерите им — и от тях по-млади. А на небето звездите вече гаснат. Отиват си тихо, без да се сбогуват, както си отиват от живота ни хората, спомените за които тревожат със сладка болка грубите ни души.
Тичам покрай колоната машини към ротата си. А командирът на полка псува някого, колкото сила има. Началникът на щаба на полка се кара с командирите на батальоните, надвиква стотиците двигатели. Тичам. И другите офицери тичат. По-бързо, по-бързо. Ето я и нея, ротата ми. Три танка — първи взвод, три — втори и още три — трети.. А командирският ми танк е напред. Цялата десятка е на мястото си. И вече чувам всичките си десет двигателя. Отличавам ги от общия рев. Всеки двигател си има свой нрав, свой характер, свой глас. И при нито един няма фалш.
Като начало не е лошо. Пред танка си увеличавам темпото, рязко скачам и по наклонения преден броневи лист изтичвам към купола. Люкът ми е отворен и радистът ми протяга шлема, вече свързан към вътрешната връзка. Шлемът ме пренася от грохота и рева навън в света на тишината и спокойствието. Но наушниците мигновено оживяват, разрушавайки крехката илюзия за тишина. По вътрешната връзка (иначе би трябвало да ми крещи в ухото) седящият до мен радист ми докладва последните указания. Все дреболии. Аз го прекъсвам с главния въпрос: война или учения? Че кой го знае — вдига рамене.
*
Вселената на две реже гърдестият ми танк и онова, което е било цяло, на две става. Прелитат отляво и отдясно малки горички. Вътре грохотът е адски. На коленете ми е картата. И много неща се изясняват. Дивизията е хвърлена в пробив и стремително се придвижва на Запад. Само дето не е ясно противникът къде е. Картата нищо не говори за това. И по тази причина две десетки роти летят пред дивизията — и моята е сред тях. Като разперени пръсти на ръката са. Задачата им е да напипат най-уязвимото място в отбраната на противника, където командирът на дивизията да стовари хилядатонният си юмрук.
*
— Рота! — крещя. — Ракетна батарея! За бой… Напред!
А моите момчета си знаят как да се справят с ракетни батареи. Първият взвод, изпреварвайки ме, се разпръсва в бойна линия. Вторият, увеличавайки рязко скоростта си, отива надясно — буци кал хвърчат от веригите му, понася се напред. Трети взвод минава и обхваща по огромна дъга батареята вляво.
Скорост! — дера се. А механик-водачите го знаят и без мен.
Знам, че сега десният крак на всеки от тях е забит в бронирания под, натискайки до край педала. Затова двигателите завиха непокорно и опърничаво. Затова е този рев. И затова пушекът е непоносим: горивото в двигателите не успява напълно да изгори и страшната тяга на газа го изхвърля през отворите на ауспухите.
— Прекратявам разузнаването..,квадрат…13-41… стартова позиция… приемам боя… — Моят радист-пълнач крещи в ефира нашето може би последно послание. Ракетните поделения и щабовете на противника трябва при първа среща да се атакуват от всеки, без каквато и да е команда, каквито и да са шансовете, на всяка цена.
*
Четиридесеттонната грамада на летящия напред танк трепна. Стволът на оръдието отлетя и изплю звънтяща задимена гилза. И веднага, следвайки командирското оръдие, залаяха и останалите. А пълначът вече хвърли втори снаряд в пълначното устройство.
— Скорост! — крещя аз.
Калта от веригите бълва като фонтан. Тракането на веригите е по-силно дори от оръдейния грохот. Пак щракване в шлемофоните — мерачът пак натиска спусъка. И отново не чуваме собствения си изстрел. Само оръдието се дръпна с гърч назад, само гилзата страшно звънти, сблъсквайки се с отбиващото устройство. Чуваме изстрелите само на съседните танкове. А те чуват нас. И тези оръдейни изстрели шибат моите доблестни азиатци, сякаш с камшик между ушите. И те озверяват. Сега мога да си представя всекиго от тях. Мерачът на пети танк между изстрелите гложди от възторг гуменото уплътнение за челото на прицела. Това го знаят не само в ротата, а и в целия батальон. Не е хубаво. Отвлича го от наблюдаването на обстановката. Затова едва не го преместих като пълнач. Но пък много точно стреля, нехранимайкото. Командирът на осми танк винаги носи със себе си брадва и когато оръдието му се задавя от бързата стрелба, той удря с тъпата й страна по бронята. А командирът на трети танк миналия път включи радиостанцията на предаване и забрави да я изключи, та заглуши цялата връзка на ротната мрежа. И цялата рота го слушаше как скърца със зъби и вие като вълк.
— Мачкай! — шепна аз. И радиовълните разнасят шепота ми на тридесет километра, сякаш прошепвам думата право в ушенцето на всеки от моите мили свирепи азиатци. — Мачка-а-а-ай!
А в ушите — щракване и гилзата отново звънти. Упоителен е ароматът на стреляните гилзи. Който вдишва тази отрова, той озверява сладострастно. Мачкай! От грохота, от необикновената мощ, моите танкисти са опиянели. И вече никаква сила не ще ги задържи. Ето и механик-водачите на всички танкове са като отвързани. Дърпат с грубите си ръчища лостовете, мъчат машините си, гонят ги, непокорните, направо към ада.
*
Бронираната машина е нежно същество. Но почувства ли могъщ ездач върху себе си, ще озверее и тя. И ще се понесе в галоп по граничните камъни, по пътищата на хилядагодишните дъбове, из дупките и ямите. Не се страхувай да не скъсаш вериги, не се страхувай, че ще изпочупиш торсионите. Дърпай и мачкай и танкът ще те понесе като птица. Той, танкът, също се опива от боя. Той е роден за бой. Мачкай!
*
— Рота, боеви отбой! Вляво на поляната повзводно, марш!
Моят механик-водач дърпа вбесен левия лост почти до край така, че танкът с цялата си маса почти се преобръща надясно, чупейки една красива бреза. Механик-водачът майсторски прехвърля предавките с има-няма секундна пауза, стигайки мигновено до най-горната, устремява през храстите и дълбоките ями бронирания динозавър право към поляната, завива ловко и намалява оборотите почти до нула, от което машината замира на място, изхвърляйки ни далеч напред, като самолет при внезапно спиране в самия край на стартирането. Останалите танкове един след друг се измъкват от гората с разочаровано ръмжене и, треперещи от спирачките, се строяват в отчетлива линия.
— Разреди! Оръжието за оглед! — подавам команда и изтръгвам шнура на шлемофона от контакта, а пълначът изключва цялата връзка с едно превключване.
*
Стоя, а наум пресмятам плюсовете и минусите — за какво могат да ме похвалят, за какво — да ме накажат: ротата започна излизането си от парка осем минути преди срока — за това хвалят, за това ротният командир понякога може и със златно часовниче да се сдобие.

*
Често се случва така — пляснат дивизията с камшика на бойната тревога, излезе тя сред простора и хайде — обратно. В това има дълбок смисъл. Така се изработва навикът. На истинското задание дивизиите ще тръгнат както на обикновено учение — без емоции. И същевременно противникът губи бдителността си. Съветските дивизии излизат често и внезапно от военните си градчета. Противникът престава да реагира на това.
Пътищата са задръстени с танкови колони. Ясно е, че са дали отбой на цялата дивизия едновременно. Кой знае колко дивизии са били вдигнати днес по бойна тревога и колко от тях сега се връщат във военните си градчета! Може само нашата дивизия да е, може да са три дивизии, а може — и пет. Кой знае, може и сто дивизии едновременно да са вдигнали.
Край портала на военното градче свири оркестър.
Командирът на нашия полк, бащицата, стои на танк — посреща колоните си. Погледът му е опитен, придирчив. Достатъчен му е един поглед, за да оцени ротата, батареята, батальона и техните командири. Настръхват командирите под оловния му поглед. Як мъжага е той, портупеят му е закопчан на последните дупки, едва го обхваща. А краищата на исполинските му ботуши са резнати отзад — по друг начин не може да вкара могъщите прасци. Юмрукът му е като чайник. И с този чайник той маха на някого. Сигурно на командира на трети мотострелкови батальон, чиито бронетранспортьори сега се вмъкват в лакомото гърло на портала. Ето, минометната батарея на този батальон мина през вратата и сега е мой ред. Командирите на всички танкове ловят погледа ми. А аз отново се обръщам рязко напред, отмятам дясната си ръка към черния шлем и командирите на всичките останали девет танка отчетливо повтарят този древен военен поздрав.
Командирът на полка все още крещи нещо ядосано и застрашително подир колоната на трети батальон и най-после обръща свирепия си поглед към моята рота. Горска горило, главатарю разбойнически, кой може да издържи твоя поглед? Когато срещам погледа му, аз неочаквано и за самия себе си решавам да издържа на този многотонен поглед. А той разтвори грамадния си юмрук и широката му като лопата длан се вдигна към козирката. Бащицата не на всеки поздрав с поздрав отговаря. Хич не го очаквах. Стреснах се, запремигах. Танкът ми вече премина покрай него, а на мен главата ми обърната назад — гледам командира. А той взе, че ми се усмихна, физиономията му е черна като негатив и затова белозъбата му усмивка се вижда от цялата ми рота и сигурно от гаубичната батарея, която е след мен и която сега ще поздравява с юмручището си.
*
Какво трябва да се направи най-напред след завръщането на бойната машина в парка? Правилно. Тя трябва да бъде заредена. Изправна или изпочупена, но заредена. Кой знае кога ще бъде обявена новата тревога? Всяка бойна машина трябва всеки момент да бъде готова да повтори всичко отначало. Затова и паркът отново бръмчи. Стотици машини се зареждат едновременно. На всеки танк му е необходим минимум по тон гориво. И бронетранспортьорите гълтат много. Пък и артилерийските влекачи. Трябва да се заредят и всички транспортни машини. Веднага трябва да се попълни боезапасът на всички бойни машини. Танковите снаряди са по тридесет килограма единият. Докараха стотици. Всяка двойка снаряди е в сандък. Всеки сандък трябва да се свали от транспортната машина. Да се извадят снарядите. Да се свали опаковката на всеки от тях. Всеки да се почисти, да му се махне заводската защитна смазка и да се вкара в танка. И патроните са също в сандъци. По осемстотин и осемдесет парчета във всеки. Патроните трябва да се поставят в лентите. В картечната лента има 250 патрона. После лентите трябва да се заредят в магазина. Във всеки танк има по 13 магазина. Сега трябва да бъдат събрани всички изстреляни гилзи, да се поставят в сандъци и да се предадат в склада. Цевта ще чистим по-късно. Целият взвод за всяка танкова цев по ред — по много часове всеки ден, като повтаряме почистването много дни. Сега засега е необходимо цевите да се напълнят с масло. Идва вече ред да се измият танковете. Това е грубо измиване. Основното миене и почистването ще са по-късно. А сега вече войниците трябва да се нахранят. Днес нямаше обяд и затова ще е заедно с вечерята. А след вечерята всички отиват на техническото обслужване. До сутринта всичко трябва да бъде проверено: двигателите, трансмисиите, окачването, ходовата част. Където е необходимо, да се сменят звена от веригата. В четвърти танк е счупен торсионът на левия борд. В осми — обръщащият редуктор не е в ред. А в първа танкова рота два двигателя наведнъж ще сменят. А на сутринта ще започне общото почистване на цевите. За да бъде готово всичко! Ще ги смачкам!
Паркът гърми. През портала един влекач тегли разбит бронетранспортьор. Изстреляните гилзи дрънчат. Бучат огромните „Урали“, препълнени догоре с празни снарядни сандъци. Електрозаваряването хвърля искри за поздрав. На сутринта всичко трябва да блести и да сияе. А засега — мръсотия, мръсотия наоколо, шум и грохот, като на голям строеж. Не можеш да различиш войника от офицера. Всичките са в комбинезони, всички са мръсни, всички псуват. И сред този хаос върви старши лейтенант Суворов.

А оттатък стената на парка е цялото военно градче. Кестените — трима души да ги обхванат. Новобранците крещят някаква песен високо, но нестройно. Стараят се, но не ги бива още. Един смелчага ефрейтор отвреме навреме им крясва по нещо. Ето и новобранците ми козируват. Теленца са си още. Нищо още не разбират. Старши лейтенантът за тях е много голям началник, далеч по-голям от ефрейтора. А щом като ботушите ми така особено блестят, някакъв празник сигурно ще има…
Ето го и щабът. Тук винаги е чисто. Винаги е тихо. Стълбата е мраморна. Румънците са строили преди войната. По всички коридори има килими. А ето я и полукръглата зала, залята от светлина. В непробиваем за куршумите прозрачен конус, запечатаното с гербови печати, е знамето на полка. Под знамето е застинал часови. Късият плосък щик разпилява последния слънчев лъч, посипва го като искри по мрамора. Козирувам пред знамето на полка, а часовият под знамето не помръдва. Та той е с автомат. А въоръженият човек не използва никакви други форми за поздрав. Оръжието му е и поздравът към всички останали.
/ Виктор Суворов. АКВАРИУМ/
Източник: http://chitanka.info/text/2038-akvarium

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: